Зелена зима... ☃️❄️🎄❄️☃️

Топлият декемвийски вятър заравяше бели пръсти в зелените коси на градината. Бе Колядово време и слънцето бавно и морно бе почнало да се вдига над далечния хълм, изправен над града... Аз се гмурках в тишината и мечтаех за дърветата, които се виждаха от юг... Топли снаги, извисени иззад очертанията на слънцето... Молещи да презимуват този юг и да се гмурнат в лятото... Вятърът танцуваше с дряна, чиито пъпки чакаха да увенчаят новогодишната баница и да напомнят на древните обреди за дълголетие, плодородие, вълшебство, здраве, вечност, милосърдие и човечност... В чий ли хляб да потърсим човечността, като тя скотски бива изземана от хляба на ближния... Предателства в труда и изкарването на прехрана. Хората не са човеци, а скотове, които живеят за себе си и се радват на чуждото страдание. И колкото и да се опитваш да промениш нещо, никой не те слуша. Никой не те следва като слънчевите лъчи, оставящи пътеки в градината. Ти се бориш, опитваш се да прокараш път и пак си сам, недоносен с малкия си вързоп, по който изкачваш склона и се молиш на слънцето да те прибере... Животът е доведен до невъзможност, добрите хора страдат, а злите вилнеят и върлуват като разбойници, които не могат да бъдат спрени даже и от стражарите... 18.01.2026 г., 20:56