Зимно слънцестоене ❄️☃️☀️☃️❄️

На Данаил 🩵🤍💛🤍🩵 Слънцето бързаше от Коляда към Ярило. Пробуждаше се изпод пропуканата от лед земя. Ледът се топеше и на малки змийчета се стичаше по улиците на къщите или пълзеше по мокрите тротоари. Аз се заглеждах в склона и срещах лика на Слънцето. Богът-воин, който озаряваше лицето ми. Със сребърно-златистите си доспехи, ухаещи на зима и на студ. На северно сияние, откраднато от звездите. На полъх от Юга, облякъл се в прасковено. На зимно слънцестоене, замръзнало в синьото небе. То надничаше през прозореца ми и се оглеждаше, дали мисля за Него. Да, мислех. Не бе излизал от съзнанието ми от мига, в който го видях. Беше се приютил на топло в пазвата ми и бе свил гнездо в сърцето ми. И го обичах. Обкичвах го в сребърни гирлянди, в неприкосновени въздишки и ястребови ухания. И го прегръщах с хладно-топлите рога на Луната, която пореше небето да сипе коледни звезди и послания. И те се гмуркаха в улиците от чист сняг. Претопяваха душата си и я поверяваха на коледните песни, чиито петолиния блещукаха по моя път. Пътят, водещ към Него. И той отново ми отвръщаше с послания в небето, със зимните щрихи и облакови песнопения. Аз се заглеждах в боровете и се чудех, зелените им иглички дали драскат въздуха, загърнат в наметалото на ранния зимен следобед. Той бе тук и го усещах с присъствието на неведомите звуци и трептения, които издаваше. Като нежен камбанен звън, като приказни снежинки, които като лястовици валяха от Витлеемското небе. Сега бе Зимно слънцестоене или не... няколко дни след тогова. Слънчевите лъчи бродираха пердетата със златисти нишки, а сребърният скреж рисуваше бродерии по прозорците. И мечтаех, а снежинки затанцуваха над околните къщи. И се гмурнах в целия тоя зимен пейзаж. Аз, той и мечтата ми по него. А под коледната елха зовяха хиляди подаръци, неразопаковани от послушните деца. Панделките им лъщяха като златни накити. А кутиите, облицовани в блестящи червени, зелени или сини опаковки сякаш бяха откраднали сиянието от величествената елха, която дъхаво оживяваше стаята с великолепното си ухание на борова гора. А звездата грееше като приказка от Витлеем. Исус се беше родил и приканваше хората да следват пътя му, а стъпките му оставяха златисти отблясъци. И мечтаех да се сбъдна с Него някой ден, тук и сега, само че в друго съвремие, в друга вечност, когато бъдещето щеше да е просто Сега... 23.01.2026 г., 13:39