Мъглив ден 🩶❄️

На Данаил Днес денят беше мъглив. Облечен в сивите щитове на януари. Сгушваше се страхливо и зъзнещо в шала си от борове, провесен от склона. Къщите мълчаха. Изпускаха струйки дим през уморените си ноздри. Пушеците като духове кръжаха над простора. Вътре гореше огън. Оранжева камина от вълшебство. Пишеща историята с фин молив. От мечтания и топлини. Аз се заглеждах през прозореца. Отвън валеше мъглата. И обсипваше въздуха със сиви мъниста. Мокрият двор мълчаливо се скупчваше на купчина мъх, който побираше влагата му. Бръшлянът все тъй вечнозелено пълзеше по дворния склон. Лозовите стволове вникваха с пръсти в земята. Дрянът все тъй вековно увенчаваше източната част на двора. И ми се присънваха птици. Бели гълъби, летящи над нас. Всичко е толкова променливо, освен пушека в комините. Защото той като душа се разстилаше наоколо. Страх, неизвестност и несигурност се виждаха в гледката. И въпреки всичко, аз не се боях. Мислех си за Него и той ме топлеше като горяща камина. Сгряваше сърцето и душата ми. А лика ми го озаряваше с меко моминство. И се разхубавявах. А сивотата отвън бе като дреха, която щях да облека, за да заприличам на себе си. Странстваща, бродеща, търсеща... Отново дом, подслон и вечност... И щрихи за нови мотиви... 24.01.2026 г., 13:15