неделя, 22 февруари 2026 г.
Юрганът на зимата ☃️❄️⚘️❄️☃️
Зимата покриваше градината ми с дебелия си юрган, по който на места личаха кръпки от пролетни цветя. Тя събличаше своето наметало, за да загърне замръзналите дървета със сребърен скреж и продължаваше да вие като бяла хала в подножието на планината. Под юргана ѝ се опитваха да нададат главички белите кокичета, които като малки момиченца се сгушваха едно в друго и се топлеха под замръзналия балтон на зимата. Още малко и щеше да дойде пролетта и щяхме да си спомняме за зимата по течните ѝ автографи, които щяха да се спускат по капчуци, керемиди и улуци и да напомнят за някогашното ѝ присъствие... А аз отново щях да редя думи, да ги превръщам в огърлици от послания и да увенчавам шията на месец март с чувствените съчинения, които пишех...
22.02.2026 г., 11:45
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар