Пролетно раждане 🌿🌸☀️🌸🌿

На Данаил 💚🩷💛🩷💚 Тяхната любов бе като вода, която иска да се освободи от оковите на язовира... И да изригне в стихиен вулкан от лава, вода и предзнаменования... Познаваха се вече от много време, а все не можеха да се сбъднат. И се разминаваха на кварталното кръстопътче, едната от улиците на което водеше към него, а другата - към нея... И все се стрелваха в различни посоки. В различни въжделения... Февруари бе все тъй мокър и влажен от сивия дъжд, с който изплакваше зимата си. И я гмуркаше в кварталните локви, потънали от кал и спомени. Всичко се вървеше и бе все тъй същото. Прозата, поезията, делникът и празникът... Редуваха се сезоните, часовете, мракът и светлината... Те се засичаха; понякога се поздравяваха; друг път - не - и всеки поемаше по своята неизвестна посока. Докато една пролет, в която цъфнаха нарцисите и изгря свежият зюмбюл те не се слъскаха като две планети на площада в града. Малката Розова сладкарница, която бе наоколо, радостно ехтеше от фините струйки чай, които димяха от нея. Той я докосна. Безмълвно. Лъчите се прожеждаха през крехката зеленина на дърветата, слънцето надничаше като корона, с която иска да увенчае една любов, искала да се сбъдне от толкова години... Лека-полека, стъпка по стъпка той я опознаваше. Дишаше уханието на косата ѝ, перлите по шията ѝ, ягодовите ѝ устни и кашмирената ѝ кожа... Раждаше се и изгряваше една нова любов, но стара като писание и вечна като древността... Той пиеше устните ѝ, лицето и страните ѝ, които се обагряха в лека естествена руменина. И един ден дойде дългоочакваният миг, в който се срещнаха в дома ѝ. Любовта бе вкусна като шоколад с ягоди, който трябва да бъде опитан... Той докосна шията ѝ и прокара ръка между гърдите ѝ, които вече докосваха кожата му с живия си допир. Вече сбъднати, те страстно се любуваха един на друг и вече никой не можеше да застане между тях. Дори съдбата. 05.02.2016 г., 15:38