Нощницата на пролетта 💙🩵💐🩵💙

Зимата стържеше диамантената си мина и диамантен сняг падаше от небето. Той се завихряше в чувствен танц и кръжеше над двора и градината ми. Прозорците, облечени в снежно паспарту, пъчеха гордо стъклените си ириси, за да се вгледат в простора. А оттам ги чакаше сребърна тишина. И синкаво-златистото сияние на слънцето което се прозяваше, за да увенчае със златната си корона последните дни на февруари. Да, месецът на любовта отминаваше и бавно отстъпваше място на месеца на жената - тази, която създаваше и отглеждаше поколенията, възпитаваше ги и способстваше за развитието на земята. А някои философи си стояха у дома на топло и пишеха за снежната картина, за скрежистата зима, която рисуваше картини по стъклата и ги подписваше с леден автограф. Дали не бях това аз? Пишеща в леглото си за ледени дихания, за свобода, за вечност, за митологична любов, тайнства, притчи и вълшебства. Зимата дишаше с ледените си ноздри и вкочаняваше кафявата хрупкава земя. Зелените стръкове тъкмо се бяха събудили и отново заспиваха под студената завивка на зимата. Скоро щяха да нададат лица над почвата и да грейнат с цветните си пролетни багри и ухания. Отново щеше да се събуди пролетта, носеща нощницата на зимния сняг с втъкани иглики и кокичета и тук-там малко минзухари, малко синчец и зюмбюли. Колко прелестно ухаеше нощницата на пролетта, нали? Дъхава като моминско мечтание. Небрежна като пролетен лъч и синя като студено зимно небе. А аз мечтаех... Мечтите ми се носеха в тишината и се вихреха заедно със снежинките, които танцуваха отвън... 22.02.2026 г., 11:33