Огнена камина 🔥🌛🔥

Над мен луната като отхапана пита насред разпръснати трохи по тъмносиня покривка, а студеният февруарски звяр ръваше небето да сипе още студ по гърбовете на хората. Вървях и вятърът ме обличаше в леденото си яке. И свистеше в ушите ми ледени мелодии за север, блясък и недокоснати диаманти. Вървях и небето се избистряше от собствената си острота. И се забулваше отново в сивите фереджета на облаците. Криеше лика си от случайния минувач. Крепостта приличаше на падение, което се спускаше от склона и припадаше в пропастта. Хумористичната ѝ кула отново гневно се взираше в позорния и жалък град, наситен с гротески, незаслужаващи да се нарекат с името "хора". Вървях и се блъсках в стената на вятъра. Той ми носеше ледена завеса от мраз и случаен север, хвърлен от простора. И си мечтаех за една топла камина, в която да се сгуша и да заспя. Да се разчупя от ледените висулки на страха и ужаса. На уединението. И да се уеднаквя с топлината на яката, на мекотата и вълшебството на зимата, което можеше да съществува само у дома... 24.02.2026 г., 19:43