Златен лъв 💛🩵🦁🩵💛

От склона стърчаха захаросаните дървета. Къщите, нахлупили бели барети от сняг, се сгушваха тихомълком в пазвите си една от друга. Слънцето като златен лъв увенчаваше зимното небе. Вече се чувствата първите ръкави на пролетта, която разперваше пръсти по короните на дърветата. Скоро щяха да се разпукат с розов цвят. Снегът бавно щеше да се стопи и на локви да се влее в изобилието. А денят да порасне като юноша и да огрее пространството с младостта си. Февруари зъзнеше в дългоочаквана прегръдка. И капеше от стрехите като мед. Мед на ледени фигурки, които изрисуваха простора в зимно великолепие. Слънцестоенето отдавна бе минало и слънцето като яйце се излюпваше за новата пролет, новите надежди и бъднини. Аз се любувах от стаята си на това великолепие. И сърцето ми се пълнеше с радост и любов. А зимата бе пролетна. Късна някак. Слънчева. Синя. Студено-снежна, но приветстваща. И аз я поемах в пазвите си, както и къщите поемаха съседството си в дружна сплотеност. И ми бе весело и радостно. Въздухът бе измил душата ми от прашни спомени... 03.02.2026 г., 13:33