Притча за прохладния юг 🏝

Имало едно време едни мъже, които живеели на юг. Живеели в чудна, приказна страна на богатство и изобилие, в един безкраен златен палат, целия инкрустиран в изящни разноцветни диаманти, изумруди, рубини, сапфири и всевъзможни скъпоценни камъни. Целият палат бил обзаведен в най-отбрани мебели от абанос и сандалово дърво, пищно резбовани от изкусни майстори. Имало огромни зали и помещения за увеселения, забави и какви ли не празненства, а дворовете били обширни, залесени с дъхави розови храстове, всевъзможни орхидеи, перуники и приказни цветя. А трапезите били безкрайни и отрупани в пищни и изкусително вкусни блюда от най-отбраните тамошни и чуждоземни кухни. Многобройни плодове в купи увенчавали този приказен шедьовър: грозде, смокини, кайсии, праскови, дини, а в чашите от нефрит имало духави нектари от праскови, кайсии, нарове и други плодове, както и плътно и гъсто вино. Тук времето било знойно, течало бавно, сякаш било спряло, а жените били многобройни и неземни красавици и ги обичали силно със своята гореща страст, отдавайки им цялото си време и внимание и почти никога не се отделяли от тях. Щастоето било безкрайно и неизразимо с нищо друго, но дните се минавали и като че ли нещо започнало да липсва на нашите мъже. Горещ им се струвал югът, преситени се чувствали от храната и благата, дъхавите нектари вече не утолявали жаждата им, а любовта на жените им започнала да им се струва прекалено гореща и задушаваща. Така у тях се породило желанието за по-прохладен юг и жаждата за приключения. Затова една утрин те напуснали двореца в търсене на по-южни земи, в които вероятно климатът щял да бъде по-прохладен, блюдата - нетолкова много, а жените - нетолкова обсебващи. Затова тръгнали на път. Вървели, що вървели, когато стигнали съседната южна земя. Там имало огромен дворец, целият от сребро, и инкрустиран в сапфири, рубини и изумруди. Имало огромни градини с цветя, а диамантите липсвали, а тук-таме по шкафовете и библиотеките били вградени малки късчета кехлибар. Трапезите били огромни и отрупани в качествени блюда от тукашни и съседни кухни, но нетолкова многобройни, колкото на Екватора. Залите били по-малки и имало по-малко празненства и забави. Тук жените били много и ги обичали силно, давали им почти цялото си внимание и ласки. Останали известно време тук нашите мъже. Но минало-неминало това време и жаждата за приключения отново надделяла и мъжете отново решили да поемат на път. Сбогували се с приказно красивите жени и поели пак на път. Вървели, що вървели и стигнали по-южна страна. Там дворецът бил бронзов, голям и много просторен. Имало многобройни инкрустации на топаз, аметист, аквамарин и яспис, а опали увенчавали дървените нарове. Трапезариите били големи и предлагали вкусни блюда, само че с далеч нетолкова богато разнообразие. Дворовете били големи и китно залесени с чимшири и други храсти. Тук жените били много и им отдавали голяма част от времето си, а в останалото се занимавали със собствени дела. Поостанали и тук известно време нашите мъже, но копнежът за приключения отново се обадил. Затова те поели отново на юг в търсене на още по-прохладни земи и жени. Вървели, що вървели и отново стигнали земя, в която имало каменно-дървен дървен дворец, голям колкото голям манастир. Тук обстановката също била хубава и приветлива, имало двор с малки дървета, цветя и храсти, а обзавеждането било от дърво, само че скъпоценните инкрустации вече липсвали. Съдовете били от рисуван порцелан, масите били големи, с вкусно наредени ястия, само че не толкова пищни, обилни и впечатляващи, колкото в сребърния и златния дворец. Тук също имало много жени, само че далеч не били така горещи, както екваторианките и субекваторианките, а били умерени, отделяли им малка част от времето си, били по-хладни и нетолкова хубави, колкото жените от земите, които те вече били напуснали. Нашите мъже все повече започнали да усещат как на юг югът ставал все по-хладен и по-хладен. Но и тук се задържали известно време нашите мъже и отново решили да поемат на път. Вървели, що вървели и стигнали следващата земя - тук било още по-хладно а вече нямало дворец, а няколко колиби, в които ги посрещнали жените. Жените тук били още по-сурови и по-студени, отделяли им съвсем малка част от времето си, а по масите имало само хладни ястия, сервирани в железни съдове, а вместо нектари имало вода. Не се харесала тази земя на нашенците, затова те решили да продължат по на юг - може би пък там щяло да ги чака нещо хубаво? Но що да видят: там земята била още по-враждебна, жените - още повече и ги посрещнали с неприветлив дъжд от лъкове и стрели. Това била земята на амазонките. Нашите мъже поискали да похапнат нещо и да си починат, но по масите на студените паланки имало само сух хляб, поднесен в дървени чинии, а в бакърените чаши имало вледеняваща се вода. Поискали нашите мъже да се върнат в родната си земя, в която да ги посрещнат топло и знойно техните горещи принцеси, но за наказание за тяхната невярност амазонките ги принудили да минат през полюса. Не им позволили да се върнат назад по обратния път и ги отпъдили отново с лъкове и стрели. Мъжете тепърва започнали да осъзнават ужасната си грешка и съжалявали жестоко, че са предали така позорно милите си жени. Толкова много им липсвала горещата им знойна страст, времето и вниманието, с което те ги заливали, липсвали им и вкусните блюда и скъпоценният златен дворец... Но вече било твърде късно. Намирали се на полюса, където вятърът брулел лицата им, а телата им започнали да измръзват от непоносимия студ. И така нашите мъже един по един измрели, защото много късно разбрали, че югът е юг единствено тогава, когато е горещ... 12.07.2012 г.; 28.09.2025 г., 21:35