Носталгичен февруари 🩵🩷🩵

И тая вечер слънцето залязваше зад склона и дереше небето с пурпурните си дири на меланхолията. Облаците самотно бяха хвърлили котва на небесното дъно и заспиваха в тиха забрава. Небето - ясно синьо - бавно се обличаше в сумрачната премяна на вечерта. Студът бавно и на талази се спускаше над града. Покривите стържеха небосвода, а комините като лули изпускаха кълба дим. Западът рисуваше с цветната си палитра посоките на изтока с четките на своята пъстра зимност. Синьото и розовото бяха студените цветове на късния следобед, в който февруари тихо заспиваше под юрган от студена несбъднатост. Небето бавно се омастиляваше в тъмно-синьо и оставяше подписите си по къщите, които очакваха да изникнат като гъби отново напролет, само след няколко дни, в началото да март, когато щяха да грейнат всички цветя, дворове и пътеки. Щяха да напомнят на младостта, неизживяната, в пазвите на времето, която копнееше за друга вечност, за да се случи... 26.02.2026 г., 17:37