Течна зима

Настана края на февруари и снегът се стичаше по покривите. Валеше от улуците. Звънеше по водосточните тръби. Миеше улуците и се вливаше в неведомата си пролетна река, която бързаше към измисления си океан, в който плаваха платноходки от въжделения, напеви от вечност и наченки от проклятия. По скъсаните им мачти, счупени платна и разрушени бордове. Аз се гмурках в измислената си крепост, която пъчеше гръб като стегозавър от хълма и като костни плочи стържеха пролетно-зимното небе да вали своята печал, своята течна мъка и пролетно сърцераздирание. Аз се опирах по стените на зида и очаквах присъствието ми поне малко да наподобява на гора. Имах зелено дихание и вродена свобода. И никой не можеше да ми я заклещи в клетка. Дори вятърът, който сменяшр курса на течния сняг. Дори водата, която стремглаво се объркваше в ручеите си от жалост... 24.02.2026 г., 07:47