Огън в нощта 💙❄️🔥❄️💙

От височината на блока се виждаше градът. Къщите, нахлупили барети от сняг, се сгушваха една в друга. Комините им димяха и издишваха шепота на огъня през тухлените си ноздри. Всеки блясък бе като едно малко огнище, малка топлинка в студеното сърце на града. Ледът се пукаше и висулките му, изографисани в странни картини, висяха от червения покрив. Нямакъде в далечината се виждаше пушек. Нещо гореше? Или просто беше диханието на нощта, която като черен дракон летеше над простора. И се замечтах. Да бъда и аз над града. Да го закрилям с доспехите си от поезия и да го зова да се влее във вените ми. Да се разпука леденото му сърце и да затупка като пролетен извор. Извор, който да разтопи неизвестностността... 04.02.2026 г., 10:54