Топла сива неделя... ☁️✨️☀️

Неделята тихо рисуваше своя подпис по сивкавите небета, през които надничаше слънцето. По сивите тротоари, изсъхнали от снега и дъжда. По зелените треви, които никнеха, предвещавайки пролетта. Топлият вятър вече танцуваше пируети из въздуха и закачливо играеше с косите ми. Есенните листа се въртяха в тайнствена вихрушка. Църквата все тъй достолепно пъчеше вековна жълтеникава снага. И цялото това присъствие даваше усещането за тайнство, за вековност, за тихо спокойствие.... Улиците, все тъй пусти, заспиваха покрай самотните паркове и градини и само моето присъствие носеше усещането за живина, за полет, за стих и за рисунък, който стъпките ми оставяха по самотния паваж... 15.02.2026 г., 15:13