Вход за Рая 🤤

на Даниел 🧡🧡🧡🧡🧡🧡 Той не можеше да се опомни какво се случва. Валеше го дъжд и нямаше къде да се скрие. Докато погледне зад ката, вече бе мокър. Но не от небесна вода, а от еликсира, който тя пръскаше отгоре му. Знаеха се вече от цяла година и винаги бяха били безмълвни, когато се видеха. А привличането бе неудържимо като експлозия. Всеки път, когато тя го видеше, течеше като река. Всеки път, когато той я видеше, се вдървяваше като вековен бор. Сега този бор влизаше в нейната мека и влажна река. Проникваше в нежната ѝ праскова и я разтягаше с твърдината си. Тя се разливаше като вода под твърдите му мъжки гърди. Той я побъркваше. Никога не се бе възбуждала така силно от мъж. Тя стенеше и целуваше жадно устните му за още и още. Вечв имаше билет за Рая и влизаше там като у дома си. Билетът - нейното доверие и любов. И той ги разплащаше с нахлуващия си взлом. Той не искаше да напуска Рая, затова настъпваше все по-силно. Скоро щеше да стигне трона ма Бог. Най-светлото и съкровено място в лоното ѝ. Олтара на душата и светилището ѝ за жертвоприношения. Сега той щеше да пожертва своето семе. И да го хвърли възможно най-навътре, за да покълне. Тя потъваше като в черна дупка. Не можеше да устои на мъжкото му нашествие, наситено с възбуда, плам, мощ, твърдина и решителност. Всичко, което му отдаваше, бе женственост, влага, слабост, немощ и всеотдайност. Никакво съпротивление, никаква борба. Изцяло женственост. Това събуждаше мъжкото в него и го настървяваше. За кратки мигове се събуждаше насилничеството от отпреди. Той не бе бил с жена за цяло прераждане. Червеникавата му брада му придаваше някакъв викингски облик, съчетан с нещо Балканско. Имаше момчешки вид, слабо тяло, стегнат корем и прекрасен и голям член. Та той любеше самата Афродита, богинята на плодородието, любовта и красотата!!! Тази, която досега бе виждал само на терасата, само в квартала, само отдалеч или веднъж-дваж на магазина. Сега я обладаваше и покоряваше, а тя му се отдаваше с доверие и любов. Несъмнено се раждаше нова глава от книгата с космогонични митове, нова глава от митологията на боговете и хората, нов съюз между Небето и Земята, между Огъня и Водата. Съюзът между Ива и Даниел, така силно влюбени един в друг още от първия миг, когато се видяха... 27.07.2024 г., 01:27 Той не можеше да се опомни какво се случва. Валеше го дъжд и нямаше къде да се скрие. Докато погледне зад ката, вече бе мокър. Но не от небесна вода, а от еликсира, който тя пръскаше отгоре му. Знаеха се вече от цяла година и винаги бяха били безмълвни, когато се видеха. А привличането бе неудържимо като експлозия. Всеки отт, когато тя го видеше, течеше като река. Всеки път, когато той я видеше, се вдървяваше като вековен бор. Сега той я любеше. Проникваше в нежната ѝ праскова и я разтягаше с твърдината си. Тя се разливаше като вода под силните му мъжки гърди. Той я побъркваше. Никога не се бе възбуждала така силно от мъж. Тя стенеше и целуваше жадно устните му за оче и още. Той не искаше да напуска Рая, затова се въздържаше. Както и тя не искаше да я напуска този гръм. Който ѝ разказваше за дълбините на Ада. И за Рая отвъд него. Рая, който беше тя. За него. И за члена му, който твърдо я обладаваше... 27.07.2024 г., 01:27