сряда, 17 юли 2024 г.
Безмълвно
На Даниел
💙💙💙🩵🩵🩵💙💙💙
Толкова ми е мъчно за теб. Днес (17.07.2024, 10:20) те видях да минаваш край нас, но не погледна към мен и градината ми. Толкова си тих и безобиден. Не би сторил зло никому. И муха не би убил. И мравка не би сгазил. А ми е толкова мъчно за теб. И за платоничната ни любов. Макар да зная, че ме обичаш, се моля да си ми жив и здрав цял живот, да си дълголетник. Не искам да се отделяш от мен. И цялото ти тихо и безприсъствено присъствие те отвеждаше към Банката. Оттам щеше да завиеш наляво. Не знаех, дали ще отидеш при публичния дом или на Оборище. Не знам и какво да напиша повече. Но чувствам присъствието ти. И искам да знаеш, че те обичам...
18.07.2024 г., 1:16
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар