Вход 🟩

На Даниел 💚💚💚 Той я притисна към зелената стена на входа и разоръжи ръцете ѝ. Почна да гали раменете и врата ѝ и да я целува влажно и страстно. Тя усещаше възбудата да преминава като ток през тялото ѝ и да се навлажнява. Скоро щеше да му се отдаде. Само трябваше да се качат до първия етаж, където живееше, и да минат през тесния коридор, облицован в дървена ламперия, за да влязат в голямата спалня с широкото двойно легло. Вече се бяха свалили на магазина и трябваше да довършат започнатото. Тя седна на леглото и го изчака. Той се приближи и въпреки момчешката си неувереност, се бе въоръжил с една по мъжки настъпателност и агресия, с които щеше да я превземе. (И превзетият накрая да е той). Та нали, ако му липсваха, заникъде нямаше да е. Как можеше да остане безучастен към нещо толкова крехко и невинно, каквото беше тя. Тя събуждаше първичното у него и го караше да го прояви. Да прояви мъжеството и силата в себе си. Които често граничеха с насилие и настъпване. Тя нежно свлече комбинезона от раменете си и разкри гърдите си. Настръхналите им зърна копнееха да бъдат засмукани. Той се наведе и засмука дясното ѝ зърно, което изпълни устата му като черешка на коктейл. После лявото. И я положи да легне на възглавницата. Тя широко беше затворила очи в очакване на вселенския транс, който предстоеше. Отдолу беше водопад от чувства, страст и емоции, копнеещи да бъдат изпити от жадните му устни. Той се спусна между сочните ѝ бедра и започна да пие. Да утолява сексуалната си жажда, която се настървяваше все повече. Тялото ѝ беше като земя, която той проучваше, за да види, дали е подходяща да акостира кораба си на нея. Дали щеше да бъде гостоприемна или враждебна... Но забравяше, че всичко зависеше от неговия кораб. Ако той бе миролюбив и послушен, щеше да получи спокойна суша. Ако ли не - щеше да срещне суров, зъл и неприветен материк. Но той не можеше да мисли сега за това, а предпочете да я обладае, пък после щеше да мисли за последствията. Той нахлу в нея с едно плавно движение и потъна до дъното ѝ. Като корабокрушенец, молещ да бъдат погребани отломките му. Защото никой мъж не бе по-силен от Жена. И никой нямаше да откаже да бъде завоюван в този нежен плен. На дълбочина, влага и тайнство. От който нямаше излизане. А нямаше и смисъл, защото затворът всъщност беше навън, в суровия безлюбен свят, а вътре бе една свещена и нежна мекота, храм на отдаване, сливане, равноденствие, равносметка, разплата, възмездие, изкупление, вечност, смърт или спасение... 06.07.2024 г., 02:49