Нощен взлом 🌃🏙🌆

На Даниел 💜💜💜💙💙💙🩵🩵🩵💙💙💙💜💜💜 Той не можеше да напусне съзнанието ѝ дори за миг. До такава степен я бе обладал, че я любеше през цялото време. Всяка нейна кръвна клетка... До най-малкия атом. Беше под гърдите ѝ и нахлуваше в кръвта ѝ, в съдържанието ѝ, в бедрата ѝ, в цялата ѝ анатомия... Тя се будеше нощем, защото той бе обсебил цялото ѝ тяло и го ползваше за свой дом. Сега се намираше под гърдите ѝ и ги пиеше. Ах, тези гърди. Тя ги събличаше нощем, за да усеща мекотата им. Галеше ги и зърната им се втвърдяваха. Представяше си как той съблича розовата ѝ нощница на червени сърца и я люби. Феромоните отдавна бяха стигнали до него и сега той ги скътваше в сърцето си. Тя успя да го влюби в себе си толкова лесно. А си мислеше, че никога няма да успее. И отново бе щастливка в любовта. Тя чувстваше присъствието му по въздуха и по кварталните нощни щрихи. Утре щеше да го види може би. И да се засили любовта им. Нали затова бе любовта - за да се сбъдва... 🌃🏙🌆🔥🌆🏙🌃 29.07.2024 г., 03:25 г.