Знаменита среща

28.07.2024 г. Днес се навършва година, откак го видях за пръв път. Миналата - 28.07.2023 г., около 17 ч. Днес свърших доста работа. Събрах падналите круши от двора, набрах зелени круши от дървото, смених бебето, хвърлих боклука, полях цветята, изметох градината. През цялото време се оглеждах, дали Даниел ще де появи. Нямаше го. Появи се само баща му и тръгна към Оборище. (09:09 ч.) После аз излязох след 11 ч., излях вода в купата на Оборище и в 11:20 о, небеса!!! Видях бащата на Даниел встрани от хотел Мадара. Огледах се за Даниел и го видях пред брокерския офис. Гледаше цените на имотите. Запазих самообладание и реших да не го заобикалям, както правех като се влюбех като ученичка. Гордостта ми беше голяма. И губех. Или пък не? Защото знаех, че този, който наистина иска, ще ме доближи, каквото и да направя. Гордостта ми беше наистина голяма и не се позволявах да страдам за мъж. Това бе под достойнството Ми, унижение за Мен. Та аз бях Богиня, а не коя да е. Както и да е, като доближих Даниел, го поздравих и поговорих малко с него. Попитах го как е, какво прави. Той ми отвърна. Успях да го чуя. Мил е. Хармоничен. Любезен. Безобиден. Отблизо го разгледах. Има хубаво излъчване и е способен на чувства. Но умее да работи и с разума си, за разлика от мен, която почвах да заеквам, да пелтеча и всички да ми се подиграват. Вече бях превъзмогнала всичко това, благодарение на цената, която платих. На частта, която липсваше от мене. Страстта ми. Нима трябваше да плащаме такава голяма цена, за да имаме някого, за да се напаснем, да се разберем? Нима не можехме да се разбираме по силата на Любовта и приемането? Както и да е, обмених няколко думи с него и си взех довиждане. "Баща ти тръгна нагоре или те чака?" Даниел говореше тихо, но все пак успях да го чуя. По-нагоре поговорих и с баща му. "Здравейте, как сте?" - "Добре съм. Времето много топло." Аз: "От дъжда се бе разхладило за малко." После си взех довиждане и продължих. Даниел тъкмо тръгваше към баща си и видя, че разговарям с него. Продължих бързо (както си вървях) и взех да напълня вода от чешмата. Те бяха зад мен. Телефонът ми звънна, беше Росен - поговорихме за домовете в астрологията. Щях да се кача по наклонената плоскост под Полицията - погледнах назад, но ги нямаше. Като се изкачих, ги видях срещу Пощата. После продължих към къщи и му говорех за Астрология. Чудех се, дали от мен се криеха?