Толкова близо, а така далеч

На Даниел Толкова близо, а така далеч - така те чувствах в началото. Ти дори не ме забелязваше, минавайки край къщата ми. Заглеждаше се неопределено в ръкава на улицата, прострян в неясна посока, засмиваше се и червената ти брада грейваше. А аз те обичах толкова силно. После минаваше покрай сивата мазилка на дома ми и продължаваше напред. Пролетното слънце те огряваше от изток и ти изглеждаше като неслучен мираж. Проследявах те с поглед и виждах, че минаваш край Кукления театър и завиваш наляво към църквата. Не знаех къде живееш и кога ще се появиш. И толкова тъга, затворена като в тъмница, в сърцето ми. Кървях, струях и плачех за теб. Посвещавах ти поезии и прози, за които ти не подозираше. Мечтаеше ли за някоя друга? Можеше ли да се случиш с мен? Всичко това ме измъчваше ужасно и аз по-скоро исках да се самоубия, отколкото да страдам така. Толкова ужасна е любовта. Винаги носи мъка и страдание. И толкова рядко се случва. И толкова рядко е истинска. Ти никога нямаше да ме забележиш, ако ме бях събрала смелост да се запозная с теб и приятеля ти. За теб просто щях да си бъда един силует, една фигура, едно безприсъствено присъствие, на което ти не обръщаше никакво внимание. Явно нямаше да се влюбиш в мен без намеса. Така, както се вкюбих аз в теб - напълно непринудено. И несподелено. Не исках повече да поя пространството със сълзите си. Исках курорт за душата си, случено щастие. Не мога да ти опиша колко много страдах за теб. Не искам повече да страдам за никого. Бях започнала дори да обвинявам теб, че не отговаряш на чувствата ми. А нямах никакво основание да го правя, понеже ти не ме бе карал да се влюбвам в теб. А и в любовта нищо не е по задължение. Просто щях да си го боля и толкова. Докато мога да издържа. А аз не можех да издържам повече. Трябваше да направя нещо. Запознах се с теб. И това бе кулминацията на смелостта ми. Защото влюбената жена е способна на грандиозни неща. Неща, заслужаващи да се опишат в историята. Не искам да плача повече, не искам да ме боли. Споделяй поне малко от любовта ми, за да не умра. Може би съм никоя за теб, а мога да бъда и най-голямата ти любов... 😪 27.07.2024 г., 23:17 ч.