Отново непознати

На Даниел 🩶 Отново с теб сме непознати, Отново разминаваме се пак. И нещо в разминаването осъзнато Има, но ще го търсим като влак. Отново ти не ме познаваш И споменът за мене се изтри. Неведомо по въздуха ме обладаваш И в мен покълнаха незнайни тишини, В които бях те търсила до вечност, А ти оказа се квартален стих. Не те намерих образна далечност, А само във несъстоял се щрих. Ще чакам ти отново да се запознаеш Със моето присъствие и благ екстаз. Обичаш ме, но те е страх да си признаеш И очакваш все да бъда аз. 26.07.2024 г., 15:22