Очакване

На Даниел С тоя отново няма да се видим скоро. Отново ще се измъчвам до не знам кога. И не знам докога ще е. Всеки мой ден е изпълнен в трепети кога и дали ще го видя. А той не се появява. Появява се, само когато на него му се иска. А това не е любов. Макар и платонична. И само като прибавим сведението, че знам къде живее, именно защото проявих мъжка енергия да се запозная с него. Ако не го бях направила, нямаше да знам нищо за него. Отново щях да си мисля, че живее някъде до църквата, а той минавал оттам, единствено заради публичния си дом и тъпата си проститутка!!! Еми нямам какво да кажа. Можем да пробавам и факта, че любовта невинаги е споделена и невинаги се случва така, както на нас ни се иска. В този случай не знаех как е. Може би ме харесваше малко, което все пак е нещо. Ужасно е да изпитваш нещо към човек, с когото нямаш никаква връзка. Направо беше изключително мъчително. Като се запознах с него и Галин, едва ли не се почувствах унизена. Ами ако ме бяха отхвърлили? Като натрапница, която нарушава разговора им? Аз поначало си се чувствах такава, дори когато поздравявам Даниел и баща му. Един вид имам някакви очаквания. А аз очаквах единствено платонична споделена любов. Нямаше да изневеря на приятеля (мъжа) си и да тръгна да градя ново бъдеще с друг. Това никога нямаше да го направя. Но сърцето ми беше влюбено в Даниел и исках той да ме споделя поне малко. Поне с нещо да ми показва, ще ме харесва и обича. Това ми беше достатъчно. Но ще видим какво щеше да стане... 30.07.2024 г., 17:08