Здрач 🏙

На Даниел 💜💜💜 Той тръгна към тях и по лицето ѝ се спусна здрач. Същия като този, който се разстилаше над квартала. Комините на къщите стържеха небето с въглеродните си дихания и с въглищните си призми. Лятната жега бе обладала наоколо всичко и пълзеше по стените като гущер. Той отново бе облечен в черно. А тя - в светло. И с шарена пола, ако трябваше да сме честни. Бе изпил колкото бе могъл да погълне бира, а остатъка даже не си запази за утре - изля я пред магазина в шахтата. Приличаше ѝ на Водолей, който лееше малцова алкохолна течност. Не искаше да се сеща точно за тази зодия. Нито пък той да прилича на момчета от нея, които я бяха наранили. Макар че понякога така се получаваше. Но този път беше различен. Тя вече се беше научила да присъства. И да приема нещата такива, каквито са. Каквото - такова. Някой ден щеше да се влюби в нея може би. А дотогава... Тя само щеше да си мечтае за него... 02.07.2024 г., 22:58