Лятна болка

На Даниел Ще те боли. Да, много ще те боли. Няма нищо по-непоносимо от лятната болка. Не че пролетната, есенната и зимната са по-поносими де. (Особено последните две). Просто декорите са различни. Е, те понякога способстват за по-осезтелното ѝ усещане де. Ще те боли. И август, и септември, и октомври. И по Коледа. И след Нова година. И напролет, когато се влюби в него. Ще имаш възходи и падения, подеми и упадъци. Просто циклична Вселена. Това, което се случваше във Вселената, се случваше и в човешкия живот. Само че за много по-кратко време. Докога щеше да ни боли? Цяла вечност? Явно страданието никога нямаше да спре. Винаги щеше да има някой, който не ни обича. Не птвръща на чувствата ни. Терзаем се, тормозим се. Измъчваме се. А той... Той вече втори сезон е взел тялото и съзнанието ти за свой дом. Заселил се е там. И не можеш да го изгониш, не можеш да го отпъдиш. Иска да живее там. А защо от житието му боли така силно? Защо не се заселиш и ти в тялото и душата му да го боли и него?... 30.07.2024 г., 21:24÷22:10