Улично осветление 🌃

Уличното осветление като призрак пълзеше по асфалта и по гаражите и прилепчиво се приплъзваше под процепите на вратите. Приличаше на полтъргайст, който искаше да открадне нещо или да сплаши някого. Гъвкавата му снага се мотаеше из целия квартал и като змиорка пълзеше по горещия асфалт исе разчленяваше при малкия разнораменен кръстопът. Кой ли път щеше да поеме сега? Нямаше значение, защото зависеше от това, къде иска да иде. Ако искаше при Кукления театър, щеше да продължи направо. Там щеше да срещне други призраци, с които да си направи пиршество. Или цяла оргия. Защото там бе и публичният дом. Ако пък се насочеше към северозапад, щеше да хване пътя за Гривица и да се извива като змиорка по асфалтовия път. Или като бодлив скат да лази по градското дъно. И после да се катери по уличните лампиони. После можеше да тръгне към Него (обичния ми Даниел), откъдето се спускаше. Да проникне в дома му и да влезе в съня му. И да му прати послание от мен. Или да го стигне и пак да се върне. И да ми прати послание от него. Или пък да продължи към Безистена и да се загуби към Крепостта. Можеше пък да хвана пътя към Хотела и да тръгне към центъра. Да попирува с пируващите в понеделник срещу вторник вечер. А после тихо да пропълзи по лампионите и да заспи там. И да зачака изгрева, който да го заслепи. И да зачака отново да замрачи, за да почне нови приключения... 09.07.2024, 01:47