Есенен стоицизъм 🍂✨️🍁✨️🍂

На Даниел 🧡✨️🤎✨️🧡 Тя седна до него и по скулите ѝ се четеше тъга. Тъга, която натежаваше по очите ѝ и скоро щеше да завали. Макар и да бе светъл октомврийски ден. Делеше ги разстояние на несбъднатост. В душата ѝ валеше, че можеше повече да не се срещат. Ами ако напуснеше квартала? Ако заминеше за друг град? Той като че ли не се трогваше от тази мисъл и показваше уравновесен стоицизъм. Явно бе в здрава връзка с духа си, щом си бе самодостатъчен. Но и срещите и желанията им бяха на приливи и отливи. Когато той я желаеше, тя бягаше; когато тя го обичаше, той ставаше стоик. Мистичните слънчеви лъчи озаряваха лицата им в малката розова сладкарница. Той хапваше солена закуска, а тя пиеше чай, за да сгрее гърлото си. А в духовния свят... Душите им се любеха. Те никога не се бяха разделяли и щяха да пребъдат цяла вечност. Прегръщаха се и се обичаха. Макар и отстрани всичко да беше стоическо, на много дълбоко, неведомо ниво, беше романтично. Златисто-розово, обагрено от меките цветове на есента... 23.02.2025 г., 22:48