Слабост

На Даниел Той можеше да се закълне, че гърдите ѝ са най-мекото и нежно нещо, което е докосвал някога. Най-сигурното и уютно убежище, в което да се свре от жестокия свят. Тя беше неговата Слабост. Защото колкото и силен и храбър да бе един мъж, винаги се нуждаеше от Слабост, в която да се приюти. Да се установи, да си почине, да се зареди с нови сили да покорява света. И това да го прави за Жената до себе си, а не по безчинни и егоистични подбуди. Нейното Светилище бе неговия Храм. Нейното тяло - неговата почва. Водата ѝ - неговата жажда. Любовта ѝ - неговия дух. Тя бе всичко, което отразяваше неговото съществуване... 11.02.2025 г., 01:00