Перла

На Даниел Краката ми, раздалечени и остро свити, даващи ти пространство да влизаш. Като вълна, блъскаща се в прибоя. Дългите ти пръсти властно обхождаха мръснишките ми устни, облечени в коралово червено. Ти настъпваше като насилник и искаше да потърсиш перлата, покълната за теб. Да я откъснеш и вземеш като грабител от олтара. И после да бъдеш наказан да ѝ пристанеш завинаги... 02.02.2025 г., 00:35