Прозаична проза

На Даниел Минавам и бялата дръжка на хладилника самотно блестеше от стъклената му врата с алуминиев обков. Ракурсът се сменяше от четвърт в осмина, от всички диаметри и ъгли. Минавам и те гледам с премрежен поглед. Ти искаш да се удавиш в него като рибар в морето. И спуска черен плащ нощта и загръща квартала. Самотни птици бледо спят в проза. И тук се ражда поезията, когато поглеждам нагоре по баира и виждам присъствието ти, макар безприсъствено. Ти пак си у дома или някъде пиеш. Колко упадъчно звучи, нали? Като дверите на Ада, от който искам да те спася. Дали не си убиец? Насилник? Мародер, безчинник? Какъв си бил, че да носиш като коледар тая странна карма. И вървиш, прегърбен от бичилото, което не спира да те удря. Аз все съм с теб и те пазя. Изминах много километри с теб и продължавам да ги вървя. И на́й е странно, че сме на един наниз, а сякаш се движим. Движим се към тъмнолилавия хоризонт, от който няма бягство. Никой не е избягал от спиралата на времето. Тя го завърта като водовърт и го потапя в тъмната си неизвестна вода. Тъмна като очите ми, на дъното на които се намираш. Удавен в черните им зеници. Погребан в обсебването ми. Пленен в изкусителния ми затвор. Раб на моите желания. Слуга на съблазънта ми. Поклонник на поглъщащата ми женственост. Пленен в изплетения кош на падението. И мрачната екзалтация после. Избухваща от гърлото на коша. Като голям взрив опияняваща въздуха. Не можеше да се познае, че е февруари и тънката сива мъгла като задух пленяваше ноздрите. И се спускаше студът по неведомите стълби на нощта. И мрачната събота тежко чакаше своето съновидение. Или присъда да бъде погребана в неделната утрин и да блесне сребристото слънце после. И пак да те чакам да се родиш. Все същия, все излюпен от черупката на (разхвърляния) апартамент. Да се появиш и да дръпнеш дръжката на хладилника. А този път тя да сивее от февруарската утрин. И после... Нов ден. Нова писалка, ново перо. Старо присъствие. Измислено влияние. Квартала суета. Поетична проза. Прозаична Еда. Шум. Неведом егрегор, надвиснал над съзнанието ми. Кафе с мляко и парата води към теб. И се връща при мен като джин, сбъдващ желания. Ти си се сбъднал вече. Просто те очаквам в друга сцена от същия театър... 02.02.2025 г., 00:04