Само тя

На Даниел Само тя можеше да бъде и женствена, и момичешка, и стилна, и обикновена. Само тя можеше да изглежда и като богиня, и като обикновена домакиня (когато шеташе из къщата, метеше двора или оправяше градината с ягоди). Само тя можеше да е елегантна дама (облечена в най-новите си дрехи), и джудже (когато носеше оная синя шапка с пискюл и ония чорапи на червени и бели черти). Само тя бе като снежен барс, който се разхождаше из квартала и той я засичаше ненадейно, когато излезеше от тях. И срещите им бяха начертани. И пътищата им се пресичаха често. Господ бе добър геометрик. Бе начертал, че ще се срещат често. Затова ги бе сложил в един квартал. Затова я измести в квартала му, след като се роди бебето ѝ. И всичко вървеше по план. Нищо случайно нямаше. И толкова пъти, когато тя се появеше дори за миг, той се появяваше също, за да удостои и почете присъствието ѝ. Поздравяваше я или не, после заминаваше нагоре и я отнасяше в мислите си. И те бяха заедно у дома му, където се сбъдваха... И пиеше чаша горещ чай пред горящата камина в снежната зима... 23.02.2025 г., 22:38