Тласък

На Даниел Той се доближи до коленете ѝ и те се раздалечиха от само себе си. Само едно плавно движение му трябваше да проникне във влажната ѝ вътрешност. Тя изстена в небивал екстаз. Желаеше го още от първия миг, когато го видя. А той не ѝ бе обръщал внимание. Трябваше да се бори за него. Не трябваше ли да е обратното? Тя не знаеше, но усещаше как я люби със силни, стремителни тласъци. Сега чувстваше цялата му мъжественост. И новото му лице. Това на любящ мъж, а не на грабител и безчинник, какъвто го бе харесала в началото. Липсваше ли ѝ старото му лице? И можеше ли то да ѝ даде това щастие? Това бяха парадоксални въпроси, които изумяваха нейната същност. Двете противоположни проявления на една и съща личност. Мракът и светлината в един човек. Борбата и изборът на Любовта. Съединението между Мъжа и Жената. И страданието, ако той никога не се бе влюбил в нея... 12.02.2025 г., 3:23