Любовно писмо 🩷💌🩷

На Даниел 🩷🤍🩷 Когато те видях за пръв път, ти ме отбягваше. Не ме забелязваше. После беше враждебен към мен. Аз проявих търпение. Защото исках любовта ти. Казвах си, че ако ме обикнеш, сама ще го усетя. Но страдах, защото не знаех, дали ще ме обикнеш някога. Измъчвах се, гледах си на карти, минавах по твоя път и те рисувах зад стените на всяка къща, в която си мислех, че живееш. Ревнувах те дори от мислите ти, защото не знаех коя е в тях. И дали е жена изобщо. И накрая... Ти ми се сбъдна. Предложи ми, попита ме, дали можем да имаме нещо. Аз не очаквах. И те отхвърлих. Не бях готова за любовта ти, и не само защото бях обвързана с друг. Просто се отдръпнах от теб тогава, а винаги съм те харесвала. Винаги си ме притеглял и привличал. Сега се питам, дали можеш да ме обичаш пак. Сигурно можеш, зависи кога. А дали и аз ще мога да отвърна на чувствата ти, не можем да знаем. Само Вселената знае. Дотогава ще чакаме. Ще чакаме да съвпаднем някога във времето, за което знаем, че не съществува. Съществува единствено тогава, когато искаме нещо да се случи тук и сега. Всичко останало е търпение... 23.02.2025 г., 13:06