Орбита 🪐💫

На Даниел Той се движеше като планета и орбитата му минаваше край дома ѝ. И един ден тя се влюби в него. В погледа му, тъмен като Космоса. В блясъците в ирисите му, ярки като звезди. В тялото му, елегантно като пръстените на Сатурн. И замечта да се сдвои с него. Венера и Сатурн. Какъв невероятен ансамбъл, нали? Космическа двойка, звездна величина, магично присъствие. Той дали щеше да я обикне, както тя него? Той ѝ се усмихваше и усмивката му приличаше на мъглявина. Той продължи пътя си и спря пред Слънцето. То го коронясваше и обличаше със златисти лъчи и одежди. Той спря. Отпи глътка от слънчевия коктейл. И продължи да се върти като планета. Тя го наблюдаваше. И мечтаеше за него. Кога ли щеше да се влюби в лилавите ѝ като мъглявина поли? Кога ли щеше да обикне дълбоките ѝ като черни дупки зеници? Кога ли щеше да се съедини с нея? Тя не знаеше. И това я тормозеше. Тя се гледаше пред огледалото и мечтаеше за него. Какво ли не харесваше в нея, след като беше съвършена? Любовни магии нямаше да му прави, защото знаеше, че всяко вмешателство е погрешно, отделно, че невинаги щеше да има щастливия и желан край. Тя щеше да чака да я обикне, колкото и време да отнемеше това, дори и цяла една вечност. Защото знаеше, че, ако той се влюби в нея, това щеше да продължи във вечността... 18.02.2025 г., 08:14