Неведомо мечтание 🌬☀️

На Даниел Обичайно: Аз простирам на златната тераса, затоплена от ко́сите слънчеви лъчи; ти се появяваш; неведоми и тайнствени мечтания витаят по въздуха. Аз те обичам, ти ме обичаш, а не можем да се доближим, да се сбъднем. Любовта се сбъдва като неуловимо дихание и трепти по въздуха. Само там я има. Ти си илюзия, мираж. И толкова бях убедена в тази мисъл, че вярвах, че не съществуваш. Може би аз самата те бях измислила в съзнанието си. И дали така не биваше по-добре? Да знам, че те няма, макар че живееш в сърцето ми. И не вярвах, че мога да те докосна. До един ден, в който ти минаваше под терасата ми и се заговорихме. И исках да те усетя. Ти сън ли бе или видение? И слязох долу и с цялата смелост, на която е способна една влюбена жена, те прегърнах. Да, ти беше истински. Като плът от плътта ми, душа от душата ми и любов от любовта ми. И те обичах с цялото си сърце и чувства, и исках да ти отдавам най-женското, свято и съкровено, което притежавах в себе си. Кога ли щяхме да се сбъднем? Аз знаех, че времето не съществува и че щом толкова дълго те бях чакала, без да го знам, а ти ми се сбъдваше, щеше да ми се сбъднеш някога, когато "тогава" се превърне в "сега"... А дотогава щях да ти посвещавам стихове, слова и рими... 23.02.2025 г., 14:56