Космическа инфлация 🌌

На Даниел Твърдият му член като кука се забиваше в мекото ѝ дъно. Облата му глава меко докосваше падината ѝ, падаше в нея и се потапяше като котва. Тя не можеше да устои на това желание. Беше му се отдала цялата, а нещо липсваше. Искаше да в пробие, да я продъни, да я разкъса, за да се отвори другата страна на Космоса. Сега бе в затвор. И офанзивата бе опустошителна. И тя все не можеше да прелее, защото беше като язовир и водата ѝ, чувствата ѝ и желанията ѝ бяха каптирани. Той усещаше, че тя желае нещо повече. И искаше да гръмне като Големия взрив и да очертае космическата инфлация. И да се пръснат милиарди съставки на Космоса. Тя и той. Яхин и Боаз. Бяло и черно. Жена и мъж. Съблазън и отдаване. Желание и страст. Дихание и интензивност. И още много думи, неизмислени досега. Имаше толкова много чувства, състояния, цветове и изживявания, на които още не бяха измислени имена. И само ги гадаехме по страниците на Живота, разчупвайки митологии и пренаписвайки Библии. И после Голямо свиване. Затворени клепачи и сън. И Вселената пак се свива в първоначалната си сингулярност. И всичко се накупчва в един юмрук. Заспива. И пак зачаква искрата, която ще възпламени експлозията. Това е искрата на Бог. Той решава кога да се събуди и кога да заспи. Кога да твори и кога да руши. Кога с кого да срещне и за колко време. Кога да раздели (колкото и да е болезнено). И това е цялата му космическа икономика. От инфлацията до сега. А когато настъпи стагнация... ще се случи същото, което описах: Голямо свиване, застой и сън. Сънят, от който ще се роди Всичко... 06.02.2025 г., 00:20