Примала

На Даниел Тя му се отдаваше, искаше да попие устните му, а той ставаше все по-настойчив. Настървяваше се от желанието ѝ и я натискаше все по-силно. Гмуркаше се във водата ѝ и плуваше до припадък. И после просто искаше да се спаси на горещия ѝ бряг, на който да пристане в смирена примала... Да забие котва и да не я отмества никога повече. Той се отпусна до нея и преживя мекия допир на гърдите ѝ. Имаше толкова много какво да преоткрива в една жена, с която тепърва започваше отношения. И тя да си остане Единствената. Не бе имал други жени преди нея. И не възнамеряваше да копае други дълбини. Те щяха да го доведат до една и съща бездна - бездната на Вечността. И той искаше да я преоткрие с Нея, сегашната си жена. Тази, която му даваше толкова страст и молитви. Толкова мечтания за болезнено сливане и меко докосване. Толкова ребуси, неразгадани досега. И толкова прози с безброй съчетания от думи и словосъчетания. Толкова милиарди сблъсъци... Толкова безкрайни вселени. От една малка среща през пролетта до цялата несънувана вечност... 12.02.2025, 23:11; 13.02.25, 12:57