Минало-бъдеще

Понякога, когато нямам какво да напиша, преразглеждам старите си текстове. Какво ли съм писала тогава? Как ли съм го изживявала, как ли съм се чувствала? Какви ли нюанси и настроения ми е носило? Искала ли съм да се върна в миналото, струвало ми се по-красиво и уютно от настоящето, което ме поръбва със злите си краища. Но не - миналото не е по-уютно, защото не можем да се приютим в колиба от илюзии. С рамки от измислица и греди от спомени. С керемиди от безразличие и покрив от несъпричастност. Миналото не е по-хибаво от настоящето, защото когато миналото е било настояще, отново по-далечното минало ни се е струвало по-приветливо. Миналото е една илюзия за време, едно усещане за настояще, в което ние пребиваваме в някаква престореност за случване. Единственият начин да изживяваме настоящето е просто да сме празни в него и да не го пълним с мислите си. То е просто такова, каквото е - закон за пустотата и тъгата на нашия живот. Откъде идваме и защо сме тук и на мълчание ли трябва да се научим. На неискане, нежелание и съзерцание ли... 20.02.2025 г., 21:08