Среднощен повик 🌠🌙

На Данаил 💙✨️💛✨️💙 Беше малко преди полунощ в една топла юлска вечер. Тя си беше легнала да спи, когато от терасата откъм градината ѝ се чу шум. Някаква фигура стоеше, огряна от лунната светлина. Тя се стъписа. Кой ли беше? Да не би някой престъпник, крадец, убиец? Тя стана сънена и се зачуди какво да прави. Сама жена да отваря вратата към двора? Ами ако я нападне, убие? Той зачука на вратата. Тя погледна през прозореца, за да го огледа добре. Оказа се Той, нейният желан комшия. Живееше на около 50 метра от тях по наклонената улица нагоре и после вдясно. Тръпка на желание премина през цялото ѝ тяло. Да му отвори ли? Тя събра смелост и завъртя ключа наляво. Той я погледна с вълнение. И ето я пред него: Жена. Греховно-чувствена, нежна, неустоима, красива и секси. Жена! Която той не бе сънувал дори в най-дрзъките си сънища. Гърдите ѝ не можеха да се уловят в сутиен. Дори и в най-красивите и блестящи, които си бе купила. И които очакваха неговото одобрение от гардероба. Техните форми прозираха изпод тъмночервената сатенена нощница. Тази жена сега му се сбъдваше, макар това да бе в непростим грях. Той не можеше да повярва. Дори самият устрем ги бе довел тук - бе минавал покрай дома ѝ да види, дали си е у тях. Нима повечето ни мечти не се сбъдваха единствено в грях? Защото праведността изключваше и страст, и порив, и опиянение. Тя търпеше само строг пост и отмерени молитви. Той пристъпи към нея и свлече комбинезона ѝ на земята. Пред него се разкри изящното ѝ тяло. Искаше да я люби, безпощадно да я люби. И затърси онзи сочен плод, който щеше да удовлетвори желанието му. Той искаше да изпие този плод, който течеше и удавяше устните му в сладките си и примамливи сокове. Той не можеше да се напие от непресъхващия ѝ ручей. Бе толкова влажна, че можеше да го удави в страстта и желанието си. Осмука бедрата ѝ и вкара език в нея. Искаше да усети вкуса на тази бездна - вкус на топла нощ с кадифени ухания. Той зацелува корема ѝ. Искаше да я изяде като торта с пухкава кремообразна глазура. Бе толкова сладка и вкусна, че можеше да нахрани глада си само с нея. Тя бе просто един шедьовър на изкуството. И я притисна към канапето, на което раздалечи бедрата ѝ и я облада. Влезе в сочния ѝ плод да утоли жаждата си. Влизаше в нея плавно, стремително и смело. Искаше да потопи члена си в непресъхващата ѝ бездна. И да го подчини изцяло на дивата ѝ, непокорна женственост, непознаваща окови. Тя просто искаше да се разлее като море пред своя мореплавател. Да му покаже бездните си. Да му покаже колко нищожен е един мъж пред необятната си женственост. Колко много има да учи, докато стане добър капитан. Да познава ветровете ѝ. Вълните ѝ. Бурите и настроенията ѝ. И да настройва платната си спрямо тях, а не да настройва чувствата ѝ спрямо собствените си желания. Тя искаше да го научи на любов. И щеше да стори това чрез цялата жажда, която лепнеше като пясък по кораловите ѝ устни. Тя бе като русалка, която познава прищевките на моряка. За да не му ги удовлетвори. Своенравно. Да му покаже колко е нищожен и загубен пред нейния хоризонт. Ако не му даде компас. И спасителен пояс. Да се оправя. Ако иска да я спечели, ще се научи да плува. Ако ли не - просто ще се удави в бездната и ще бъде поредния череп в колекцията ѝ. Той я любеше страстно. Такъв секс тя не бе правила от много време насам. Достигаше G-точката ѝ и я побъркваше от удоволствие. Той самият не можеше да ѝ се насити. Искаше да сменят много пози и сменяха местата и стаите. После, като настъпи кулминационният миг, той свърши като бутилка шампанско и се отпусна на леглото в спалнята, на което вече се бяха преместили. Тя искаше да се сгуши на малка купчинка пред своя похитител. Да му отдаде и душата си, след като вече му бе отдала тялото си. И бе толкова странно: мъжът, когото винаги бе харесвала, сега я облада ненадейно. Като крилат демон, който постига всичко, което си науми. На зазоряване рой щеше да си отиде, за да не го видят другите. И връзката им щеше да продължи също толкова тайнствено, колкото бе и започнала... 26.05.2025 г., 2:12; 9:10