Близо до дома...

На Данаил, Лозан и другите ми сродни души Вие сте близо до дома ми. Лозан е съвсем близо, на няколко метра. Данаил е в двора ми. Но не сте самия ми дом, защото сте отвън. Домът е там, където ти е меко, топло и сигурно. Където няма да те духа вятър, няма да те вали дъжд и няма да те пече прежурящото лятно слънце. Домът е там, където си спокоен и сигурен. Те ще бъдат ли твой дом, когато ти захладнее, задуха вятър, завали лапавица? Ще те закрилят ли, ще те пазят ли? Ще те подслонят ли, ще те приютят ли? Не, защото са в двора ти. Някои са извън оградата, пред дома ти. А той (пламъкът ти-близнак - Росен) е в сърцето на дома, в камината, там, където е най-топло през зимата и най-прохладно през лятото. Той те разбира най-добре: всичките ти скърби, болки, несъвършенства и неуверености. Той те лекува само с присъствие. Не с думи. А с мълчание. Със слушане. С разбиране. Със съпричастност. Той може да изцери всяка твоя рана, защото е твоята душа. А те? Те са подобни на твоята душа, но не и твоята душа. Те са различни. Други. Чужди. Може дори само една крачка да ви дели, но е крачка. А той... е там. В центъра. В сърцевината. В ядрото. И е бил там, когато и ти си се появила. Защото сте се появили заедно. И сте били разделени на две... 25.05.2025 г., 16:17