Майски брокат 🌌✨️🌺✨️🌌

На Данаил 💙✨️🩷✨️💙 А въздухът отново беше наситен с него. Дворните ѝ Яхин и Боаз, намагнетизирани отново с него, островърхо стържеха нощната тъмнина. Багрите на градината се гмуркаха в смарагдовозелената ѝ пазва. Божурите и розите като рубини и тъмнорозови кварцове грееха с огнените си лица. Те оставяха цикламено послание по нощницата на нощта, избродирана със златисти звезди. Майски брокат се сипеше от небето. И изпълваше въздуха с фосфор. Фосфорът, който се скътваше зад ката и засияваше в светло-синьо. Той мислеше за нея. И прелистваше всеки спомен като от книга. Беше ли се постарал, беше ли се представил в най-добрата светлина? Такива мисли превземаха съзнанието му. И търсеше ключа, с който да отключи ковчежето на душата ѝ. Той винаги бе бил благосклонен към нея, така че не можеше да се сърди нито на нея, нито на себе си. Тя също винаги го бе предразполагала и му се усмихвала. Остана само да се сбъднат. Под майското небе, обсипано със звезди... 20.05.2025 г., 23:35