Вълшебно сбъдване 🌿🩵☀️🩵🌿

На Данаил 🩵💛🩵 Точно разстоянието те научи да ме обичаш. Да ти липсвам. Да се домогваш до мен през пролетните клони. Да протягаш ръце през сивите асфалти, да прескачаш петолиния, телеграфни жици и пролетната рапица, цъфнала през май. Да бродиш през китните полета, да ме търсиш в дивия ечемик, криещ тайнствената люлка на началото на лятото... Толкова кратко, че се губи в шепите на есента. Да ме търсиш иззад сивите облаци, зад които проблясва лазурното небе. В сладката пръст, в която бяха заровени луковиците на много цветя. Да ме търсиш по нощните небета, по които минаваха колесници от звезди. И се гмуркаха на запад да гонят дирите на залязлото слънце. Което щеше да се роди като от черупка от изток, да се излюпи като жълтък и да разстеле слънчевия си вкус по небосвода. Да ме търсиш от изток, където те прати съдбата. Аз съм малко по́ на запад, в кошницата на града. Градът в подножието на склона, по който бяха научени букове от оттатъшната страна. И борове от отсамната. Да ми пращаш съобщения по въздуха. И аз да ги долавям с фините си възприятия. Да знам, че си мислиш за мен в безсънието си. В което аз съм будна и ти правя компания. Да сеем звезди в предизгревното небе и да покълват по залез. Да сеем дървета и да поникват напролет, засводени от седефеното небе. Да ме рисуваш в мислите си и да ти се сбъдвам като видение. И когато се върнеш, да си ме преоткрил. Нова, истинска и вълшебна. Такава, която да се сбъдне от сънищата ти... И да пребъде във вечността... 14.05.2025 г., 03:54