Лъч в небето 🌫☀️

На Данаил 🩶💛 Тя не можеше да обясни защо, но бе обсебена от него. Дали от сияйните му зеници, потънали в море от тъмни ириси. Или от стоманените облаци, които напомняха на суровата му походка? Или от спомените, в които той превземаше квартала само с появата си, напомняща на средновековен викинг? Тя не знаеше. Той бе в мислите ѝ и рисуваше небета. Този път бе благосклонен и пренарисува майското небе от стоманено сиво в сиво-синьо-светло. Защото смяташе да ѝ се усмихне като я види. Да е благосклонен с нея... 21.05.2025 г., 16:27