Карта и компас 🗺🧭

На Данаил 💙💚💛🤍❤️ Тя искаше след този секс да не се чувства омърсена. Да не се чувства така, сякаш някой е ругал Олтара ѝ, безчинствал е в него, поругавал, омерзявал и осквернявал го е. Олтарът е свято място и в него влизат само чисти. Той дали щеше да е такъв? Той я познаваше от толкова стотици прераждания вече... Ако не и от хиляди години... И всичко беше като от този миг. Той не искаше просто да я обладае. Или се бoеше от себе си какъв щеше да бъде след това. Ами ако се възродеше безчинническата му същност? Ако отново се превърнеше в мародер, насилник, осквернител, какъвто бе бил в предни прераждания? За миг той почувства срам. А не я бе докосвал още. Спомняше си тъмните ѝ като водовъртеж очи, в които всеки потъваше и не се завръщаше после. Тя беше не само изключително красива, но и поразително мъдра жена. Погледът ѝ можеше да бъде смъртоносен, безпощаден към неправдата. Той се засрами от себе си. От всичките си минали постъпки. От насилничеството си. И за миг се спря. Да я докосне ли? Тя го гледаше с тъмните си очи и го поглъщаше целия без обратен път. Той не беше себе си, откак я познаваше. Бе преоткрил себе си като мореплавател нова земя, която тепърва щеше да почне да проучва. И да се рови в несметните ѝ богатства и съкровища, които щеше да му разгърне Тя. Да му подари карта към сушата си без компас. Компасът щеше да е неговото желание. Неговото любопитство и стремеж. А стъпките... Щяха да са неговата увереност, че ще я спечели... Като две суши, които искат да се достигнат през пролива. Които протягат земни ръце над бездънната вода. Които, като се съединят, ще родят нова земя... 25.04.2025 г., 22:29