Перо 📝

(Раждането на Богинята) Взех си перото и започнах да изографисвам листа с напевните си послания. Те се гмуркаха в него като водолази и чертаеха бъдещото си превъплъщение на ветроходки. Устремяваха се към хартиения хоризонт и плаваха на повърхността като послания, очакваши да бъдат прочетени. Аз ги изписвах стройно и им придавах попътен вятър с диханието си. Те го попиваха с мастилената си диря и пореха морето с кипящи символи. Аз се гмурках в тях и преоткривах смисъла им. Винаги неразгадан, винаги небрежен, неведом и безметежен. Винаги готов за нови хоризонти, които чакаха да бъдат пребродени от отвъд. Нови земи, нови територии и карти за търсене на съкровища. Бях спряла да вярвам в тях, когато мечтата ми отново се възроди. Ей-така от нищото. С перото, което захванах. Че твърде реално ми беше станало. Исках нещо нереално, нещо повече, нещо несъществувало досега. Нещо, което очакваше своето сътворение, за да се превъплъти във вечност. Да излезе от очертанията на листа и да обагри простора в синхроничност и въображение. Да оцвети пространството в творчество. В нови, несъществуващи багри, цветове и нюанси. Да го изчертае с нови, по-гъвкави щрихи и да бленува за докосване. Докосване от ръката на бог. Новия бог, който се роди. А досега бе бил човек. Не, не човек - Жена. Жената е много повече от човека. Защото тя е Богиня. И ражда нови светове от утробата си... 29.05.2025 г., 13:49