неделя, 18 май 2025 г.
Греховно желание 🖤🩶🖤
На Данаил ❤️🔥❤️❤️🔥❤️
Той не можеше да й устои. И много добре знаеше, че тя също го желае. Една неделя се видяха за пореден път случайно на магазина. Но този път не в квартала, а на центъра. Там, където никога не го бе срещала досега. Още само с меглата му поява, и тя пламваше и се навлажняваше цялата. Искаше да го награби, да го люби насред площада и магазина.
Вечерта тя се прибра в тъмната къща. Постоя на терасата да се наслаждава на нощния мрак. Изпуши цигара да затопли пространството. И душата си. Много напрежение ѝ се бе натрупало досега.
И изведнъж той се появи. Черен като гарван. Слаб и все така се четяха костите му като книга на съдбата, която тя искаше да пренапише. Искаше да бъде с него... За пореден път. За първи в този живот... И за безброен за вечността. Искаше да го награби, да го притежава и люби целия. Искаше да му покаже колко е влажна и как се потъва в жена, отдала му най-скъпото си - страстта, желанието и любовта си.
Той я видя и се доближи до оградата ѝ. Тя само това и чакаше - той я привличаше като магнит и тя слезе при него. Сякаш бяха предопределени!!! Сякаш Господ ги свързваше!!! Отключи му дворната врата и той влезе. Започнаха да се целуват силно и страстно. На нея ѝ причерняваше от възбуда и желание и искаше да му се отдаде начаса. Минаха през алейката и се качиха по каменните стълби. Горещите им целувки се прехвърлиха към спалнята, където той продължи да я целува. Впи ръце в двете ѝ големи, обли гърди, чиито куполи нахално сочеха към него. Сякаш произнасяха присъдата си: "секс, секс, секс, секс..." Той жадно искаше да изпие устните ѝ и да потъне в тях. Съблече сакото си и я бутна да падне на леглото. Сатенената ѝ нощница издайнически разкриваше цялото ѝ тяло. Той се надвеси над нея и раздалечи бедрата ѝ. Безпощадният му от възбуда член влезе във влажната ѝ утроба само с едно леко движение. Той потъна в нея до дъно и я облада. Тя целуваше потните му скули, потните му вежди и език. Искаше да го разтопи целия с целувките си и горещата си наковалня, в която той влизаше със стоманената си сабя като в пещ. Нямаше да свърши скоро, а и картините на стената се люлееха. Нощното шкафче се тресеше от непростимите му удари. Лампата се заклати и падна от шкафчето. Счупи се синият ѝ стъклен абажур. Може би на късмет? Той продължаваше да настъпва във влагалището ѝ като в забранена земя. Искаше да обладае всяка клетка от тялото ѝ. Да я подчини, да я опитоми, да я има. И ето, че му се получаваше. Несподелената му фантазии до момента се сбъдваха в една претворена действителност. Той искаше тя да е вечна. Искаше да я покори, да я обсвби за цяла вечност. И желанието му напираше като влак, наближаващ познатата си гара. Той щеше да спре на нея, да изпусне пара и да се прибере в познатото си депо. Само че в случая щеше да изпусне парата си в нея и да се сгуши в големите ѝ гърди, за които той бе мечтал винаги. И нямаше сила, която да спре мечтата му. И ето, че сега тя се сбъдваше.
Скоро той щеше да свърши. Да изпусне своя подпис в греховно влажната ѝ вагина и да я напълни с мъжественост си семе. След като да се сгуши в нея и да я гали цялата нощ...
18.05.2025 г., 23:44
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар