Куклен театър 🎎🎭🪆

На Данаил ❤️💛💙 И тая вечер дръжката на хладилника самотно и заплашително стърчеше като ешафод, на който искаше да обеси нощта. Всички нощни призраци, висящи от лозата, се кискаха на зловещата екзекуция. Пространството, толкова наситено с Него, че чак въздухът натежаваше като плътност. Липите, чиито костеливи длани се протягаха да стигнат тротоара. И да го изографисат в резедави подписи. Майският вятър оставяше подписа си по техните клони. И се втичаше като река в устоите на дървото. Къде ли беше той, след като беше навсякъде? Тя не можеше да го види наяве, но чувстваше присъствието му да пбладава мислите ѝ. Той бе като един светлинен водач. Държеше луната като фенер и рисуваше стъпките си в нощта. Откъдето и да минеше, оставяше звезди. Като златен калдаръм, с който бе застлана тъмносинята почва. А под нея - кълнове за нови съдбини. И нови сбъдвания. Какво ли щеше да разкрие това лято? Тя не знаеше, дали ще ходи на море. А летата без море минаваха толкова бързо и неусетно... И да си мечтаеше за него, той нямаше да се сбъдне в действителността. А само в копнежите ѝ, където щеше да бъде също толкова действителен, колкото и наяве. А нима има някаква разлика между истината и лъжата? Лъжата бе просто изопачена истина, а истината - разобличена лъжа. И тук можем да се гмурнем в този своеобразен каламбур и да се удавим в бездната му от въпросителни. Да дадем простор на въображението си, което е също толкова илюзорно, колкото действителността... И също толкова действително, колкото илюзията. Кое бе истинското тогава? Нашият дух, който като в куклен театър изиграваше поредната си роля? А конците биваха дърпани от стария познат Кукловод. Ако сметнехме, че и духът ни е също толкова недействителен, колкото действителността, то може би ние щяхме да сме разгадали тази необятна игра на Вселената. Не, не се опитвай да го задържиш. Може и никога да не го видиш повече. Дори ти самият не си действителен. Ти си просто едно тяло, облечено в мечти... 28.05.2025 г., 4:42