Завоевание 🌌💜🌌

На Данаил 💜✨️ Той не знаеше как е попаднал в дома ѝ, нито тя. Знаеше единствено, че тя го привличаше от много време, още от мига, в който я видя. Единственото, което забелязваше, бе вишнево-червения ѝ сатенен комбинезон, изпод който прозираха женствените ѝ форми. Бе хладно като за края на май и дори дантеленото наметало, с което се бе загърнала, не можеше да затопли раменете и тялото ѝ, ето защо кожата ѝ настръхваше, а зърната на гърдите ѝ се втвърдяваха като презрели череши, жадуващи за устни, които да ги изядат. Той не смееше да погледне дори към пищно оцветените ѝ в ярко червило устни, да не говорим към шията или деколтето ѝ. Мъчеше се да запази самообладание, макар че тази жена бе истинско предизвикателство на съвестта. Щеше ли да устои на желанието и изкушението си? Или щеше да им се отдаде? 40 години бе запазвал целомъдрие - защо да не го запазеше и сега. Но тази жена подлагаше на карта търпението му. Като смъртоносен покер, жребият за който се хвърляше точно сега. Той се стремеше да гледа единствено ирисите ѝ, в които се отразяваха двете им чаши за чай, от които все още се извиваха като незнайни джинове тънки струйки пара. Нарочно ли се бе облякла така? Тя също се държеше сдържано и хладно. А под кожата ѝ - геени от желание, страст и възбуда. Тя не искаше да му показва какво чувства, защото щеше да е твърде прозрачно. Особено за морален мъж като него. Какво можеше да се получи между тях? Всичко засега беше бял лист с огромна въпросителна. Романът се пишеше сега и всичко зависеше от наклона на двете пера - мъжкото и женското. Той имаше няколко възможности: или да я награби веднага, или да продължи да се прави на доблестен и непокварен мъж или да си тръгне, невъвличайки се в отношения. Кой ли път да поеме в незнайното тристовище? Знаеше само, че стоманата на мъжествеността му се втвърдяваше все повече и той искаше да я разтопи в горещата ѝ наковалня. Неусетно той даже не разбра как е станал и е започнал да разтрива раменете ѝ. Тя отпусна шия и реши да се отдаде на този нежен масаж. Двата палави кичура на косите ѝ, събрани с шнола, се спускаха от двете страни на лицето ѝ и успяваха да докоснат ръцете му всеки път, когато той се опиташе да приближи ръцете си към гърдите ѝ. Но бе твърде рано. Всеки роман започваше със заглавие и завръзка, нали? Какво ли щеше да се случи по-нататък в тази книга? Той не мислеше, а просто знаеше, че я желае, а кораловите ѝ устни като рифове се разтваряха да го погълнат. Той просто следваше нейните стъпки. Каменната пътека, която го водеше към сърцето ѝ. Той никога не би си позволил да влезе в замъка ѝ, ако тя не го поканеше. А сега виждаше, че тя е твърде гостоприемна и го кани отявлено. Той докосна шията ѝ и спусна ръка по гърдите ѝ. И усети релефа на втвърдените ѝ майски череши. Той докосна ръцете ѝ и я повдигна за подмишниците. Започна да я целува силно и страстно. Неусетно я пренесе към леглото, къети я повали и зарови устни във влажната ѝ мида. Искаше да погълне влажния ѝ седеф и да изпие всичките ѝ перли на желанието. Той се повдигна и намести между бедрата ѝ. Широко-затворените ѝ очи и полуотворени устни показваха липса на съпротивление. Той прие намека и пристъпи към действие. С едно плавно движение вкара втвърденото си пипало в перлената ѝ мида. Тя изпъшка в неустоим екстаз. Той усили нашествието си в кораловия ѝ риф. Искаше да разгадае тайната ѝ, макар че колкото повече нахлуваше, толкова повече нови дълбини се разкриваха пред него и той осъзнаваше, че тя е необятна. Двамата бяха като подводна спирала, която се преплиташе в едно. Като двойна галактика, чиуто ръкави се събираха, за да се разединят. И да обагрят Космоса в нежно-лилави мечтания. Кой кого завоюваше: той - нея или тя - него? Или той си мислеше, че я завоюва. Тя го бе спечелила още много преди той да я покори. Просто искаше да изглежда, че той е похитителят, а не тя. Да му позволи да е силен, както и той да ѝ позволи да е слаба. И всеки да вземе от другия липсващата част от озадачаващия пъзел. Той просто да си мисли, че покорява сушата ѝ... Че става владетел на непознатите ѝ територии... И просто да ръководи и управлява несметните ѝ богатства... 28.05.2025 г., 2:40÷3:43 Двете ѝ бедра обгръщаха ханша му. И тъкмо тогава осъзна, че е попаднал в плен на перлената ѝ мида. Тя искаше той да се потопи в нея и да извади чувствените ѝ перли. Искаше да се гмурне в необятната ѝ дълбочина и да преоткрие нови рифове и дълбини от тайнствената ѝ женственост. Двамата бяха като спирала, която се преплиташе в едно. Като двойна галактика, чиуто ръкави се събираха, за да се разединят. И да обагрят Космоса в нежно-лилави мечтания. Кой кого завоюваше: той - нея или тя - него? Или той си мислеше, че я завоюва. Тя го бе спечелила още много преди рой да я покори. Просто искаше да изглежда, че той е похитителят, а не тя. Както е и редно. Той просто да си мисли, че покорява сушата ѝ... От която да почерпи несметните ѝ богатства...