Ноември

На Даниел 🧡🍁🍂🍁🧡 Най-светло е в душата ми, когато ми се сбъдваш И приказно шепти ми есента Със златни листи за пребъднатата бъднатост И вечност, скрита в нейната душа. Разстила свойте есенни напеви, Симфонии реди в градината от студ, Танцуват клони валсове неведоми И спуска се от север северняка луд. Градината отново тихичко притихва. И сгушва се във пазвите на черната земя Листата падат и рисуват стихове С един похват от знойните ята. Да, бяха тука само лятото Сега градината забулва се със студ Събра си всичките напеви ятото И свири вятърът отново като луд. Сега е есен. Вече е ноември И скоро дъжд ще заръми Снегът ще дойде през декември И порива му див ще озапти... 23.11.2024 г., 14:03