Бляскава среща ✨️💛✨️

На Даниел Тя се появи малко предиобяд навръх рождения си ден, облечена в най-красивата си златиста рокля, която отразяваше лъчите на слънцето. Ярките пайети блестяха като малки слънца и привлякоха вниманието му. Той беше пред магазина и се разхлаждаше с безалкохолна напитка. Дългите летни дни превземаха битието му и го отвеждаха до същия този магазин, магазин за мечти, в който бленовете се сбъдваха... И ето че се сбъдна и Тя. Той не я познаваше. Беше я виждал много пъти това лято, а и през пролетта. Дали не я бе видял за пръв път още миналото лято, когато не я поглеждаше? "Ако не поглеждаш една жена, значи вече си я забелязал" - гласеше строгата пословица. И той явно ѝ се уповаваше. Но в един миг вече не можеше да ѝ се уповава. Искаше вече да ѝ се покаже, да ѝ покаже, че го има, че съществува. Тя дали го бе забелязала? Беше ли се влюбила в него, както той в нея? Той тепърва щеше да разбере. Той тръгна след нея. Изящната ѝ фигура грациозно се придвижваше с изтънчена женствена походка и вървеше по посока на площад Оборище. Тя пресече кръстовището и влезе в сладкарницата. Щеше да вземе тортата, която бе поръчала за рождения си ден. Той я издебна и причака отвън. Вече ѝ бе взел роза от близкия цветен пазар. Искаше да я изненада, макар и оче да не знаеше, че има рожден ден. Той трепетно зачака пред вратата на сладкарницата. Тя излезе и държеше в ръка кутията с торта, която бе платила. - Здравей! - заговори я той. Тя се стресна и го погледна. Беше го виждала много пъти в квартала. И дори в някои от сънищата си. - Познаваме ли се? - попита го тя и го погледна с дълбоките си тъмни очи. - Не, но сме се виждали много пъти в квартала. Бих искал да ти подаря тази червена роза. Смятам, че ще подхожда прекрасно на бляскавата ти рокля. - Днес е рожденият ми ден - каза тя. Той се учуди: - О, така ли, не знаех. Не знаех, че си лятна жена. Аз съм есенен мъж. - Благодаря ти - Тя сведе поглед и взе розата. - Честит рожден ден, незнайна моя! Бих ли могъл да се запозная с теб? - Разбира се, казвам се Розалия. - Аз съм Данаил. Приятно ми е. - Трябва да тръгвам, ще празнуваме с майка ми. Е, вече се познаваха. Тепърва щеше да стане ясен развоят на събитията... 09.11.2024 г., 20:25