Гореща ръка

На Даниел Той често минаваше под прозореца на дома ѝ, когато искаше да отиде някъде. Живееше наблизо, беше ѝ комшия, затова се засичаха често в квартала. Тя винаги си казваше, че следващия път, когато го види, ще му подари нещо. Хубави и топли мъжки дрехи. Само трябваше да мине. Да го издебне. И да го заговори. Една светла, но хладна октомврийска утрин, на Димитровден, той мина. Тя се появи на прозореца. Погледите им се засякоха и той ѝ се усмихна. Не можеле да устои на красивата ѝ усмивка, затова рече: - Здравей. Ела долу, ако искаш. Тя се освени, но все пак се реши да слезе. Майчинският ѝ инстинкт беше много по-силен от срама ѝ. Трябваше да му даде нещо, затова му подаде торбичката. - Заповядай, нося ти нещо. - поде тя. Той пое торбичката и надникна в нея. - Много неща ми подаряваш. Наскоро ми подари и грозде, и своя картина и стихотворение. - Това е, защото те обичам - призна тя. Дори нямаше нужда от това признание. Той вече знаеше това още от мига, в който я видя, а може би знаеше, че и той изпитва същото към нея. И тя разпалваше камината на любовта и страстта му с всеки изминал ден. Всеки изминал ден той я обикваше все повече и повече. Тя беше огън, приютил се я сърцето му. Топъл огън, запален в душата му, който не искаше да изгасне. Вечен огън, който щеше да трае вечно. Тя го доближи и погали лицето му с горещата си ръка. - Искам да знаеш, че те обичам... - Също и аз, скъпа. Също и аз... 14.11.2024 г., 08:21