събота, 23 ноември 2024 г.
Любиш ме... ❤️💛❤️
На Даниел
Любиш ме... Затварям си очите и кръвта ми се сгрява, като си помисля за присъствието ти, което ме следва неотклонно, където и да съм. Било в сладкарницата с розови сърца, на Оборище, у баба или при мама. Навсякъде си и живееш в мен. Построил си си ъщичка и пребиваваш в сърцето ми. И аз съм уютната твоя хазайка, която единствения наем, който иска от теб, е любовта ти. И ти ми я даваш. Тече по вените ми, стопля ме, стига до сърцето ми и оживява творческите ми вдъхновения. Обагря студения ноември в пгнен пламък. И го съживява и той е тук и присъства. За да запали вечерните звезди и да спусне абажура на нощта. И всички сенки да заспят своя вечерен сън, завити изпод юргана на студа...
23.11.2024 г., 17:03
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар